ГОЛЕМИЯТ ОРГАН

"КОЙ Е ПИАНИСТЪТ НА ГОЛЕМИЯ ОРГАН?

От казаното по-горе стана ясно, че процесите в целия организъм се ръководят от главния мозък. Но кой е все пак пиа­нистът, който натиска клавишите на този така сложно кон­струиран орган? Може ли човекът да върши това, макар и отчасти, по своя воля?

Тук ние трябва отново да се обърнем към учението за вис­шата нервна дейност. Един от учениците на И. П. Павлов — К. М. Биков, и неговите сътрудници са установили, че всич­ки вътрешни органи, вкл. техните обвивки и кръвоносните им съдове, са богати на рецептори. Рецепторът представ­лява микроскопично образувание, което има свойството да поема определено дразнене и да го трансформира в нервен импулс, който стига до кората на главния мозък, където се превръща в усещане. По този начин рецепторът, центростре­мителният нерв и съответният участък от мозъчната

кора об­разуват система, наречена анализатор (или синтез-анализатор).

Рецепторите от вътрешните органи (наречени интеро-рецептори) изпращат до главния мозък дразненията, кои­то се упражняват върху тях. Вярно е, че за разлика от „външ­ните" рецептори (екстеро рецепторите) техните им­пулси обикновено (при нормални условия) са по-слаби и не се осъзнават. Но те не остават без следа. Тези подпрагови „усещания" ((наречени от И. М. Сеченов „тъмни усещания") се сливат в едно общо чувство на телесно благополучие („витално чувство") или — както някои го наричат — на телесен комфорт.

По този начин интерорецепторите сигнализират за нашето телесно състояние. Но не по-малко важно от това е нещо друго: дори неосъзнатите дразнения (в случая ни интересу­ват импулсите от интерорецепторите) образуват възбудни ог­нища в кората на големите полукълба на главния мозък. Ма­кар и неосъзнати, те могат да установяват връзки с други ог­нища в кората, а това означава, че могат да бъдат съставна част на един условен рефлекс.

Възходящата (центростремителната) част на рефлексите, които регулират функциите на вътрешните органи, може да вземе своето начало както от екстеро-, така и от интерорецепторите. Но низходящата (центробежната) част насочва своя завършващ импулс задължително към вътрешните орга­ни, като задействува или преустановява, усилва или отслабва тяхната функция. Така например силното дразнене на блуж­даещия нерв може да доведе до внезапно спиране на сърдеч­ната дейност. Условните рефлекси, влияещи върхуфункциите на вътрешните органи, се наричат корово - висцерални.

К. М. Биков и сътрудниците му са извършили много опи­ти с висцерални условни рефлекси. Както е известно, при услов­ния рефлекс става „прокарване на път" между огнището, пре­дизвикано от безусловния дразнител (който предизвиква вро­дения рефлекс) и огнището от „случайния", „неутралния" дразнител, който отсега започва да сигнализира за създаде­ната ситуация на връзка и води до същия краен резултат, както при безусловния рефлекс.

Условният дразнител може да бъде единствен или множе­ства. Като условен дразнител може да действува и опреде­лена обстановка (т. нар. обстановъчен рефлекс). Така например К. М. Биков описва следния експеримент. На едно куче бил отстранен пикочният мехур, а пикочопроводите били извадени направо върху кожата на корема; въпреки това, минавайки през онова място в двора, където по-рано кучето по правило уринирало, то спирало там и вдигало единия си заден крак.

Сърдечно- съдовата система е една от най-богато инервираните; поради това в хода на нейното функцио­ниране твърде често се образуват условни рефлекси. Така на­пример известно е, че нитроглицеринът разширява кръвонос­ните съдове на сърцето (коронарните артерии). Но ако слу­чайно приемането на нитроглицерин се съчетае няколко пъти с даден индиферентен дразнител (напр. светване на електрическа крушка, позвъняване и пр.), същият ефект на разши­ряване на кръвоносните съдове може да се получи от услов­ния дразнител (да кажем звука на звънец), без болният да е взел нитроглицерин. Тава е установено още преди много го­дини от сътрудничката на И. П. Павлов — М. К. Петрова.

Всеки вътрешен орган, всяка система на организма може да участвува в осъществяването на условни рефлекси. За на­блюдаван обстановъчен рефлекс от страна на дихателна­та система съобщават А. Д. Слоним и сътрудниците му: у физически работници още с пристигането им на работа (без да се пристъпили към нея) се наблюдава учестено дишане. А. В. Триумфов описва един болен, който страдал от брон­хиална астма. Като специфичен дразнител (алерген), предиз­викващ астматичните пристъпи, служел прашец от цвета на рози; оказало се, че ако на болния се покаже нарисувана роза, виждането на рисунката предизвиква също такъв при­стъп.

Много условни рефлекси (експериментално изработени или естествени) са описани по отношение на храносмилател­ната система. Известно е напр. усилването на перисталтиката на стомаха и червата (куркане) при разговор за любимото ястие, а в момент на глад — при споменаването на каквато и да е храна. И тук, както и по отношение на дру­гите органи и системи, особено ярко и убедително се откроя­ват условните рефлекси, получени в хипнотично състояние. Ф. Делун и К. Хашен са установили възможност* за измене­ние на състава на сока на задстомашната жлеза в зависимост от внушението за приемане на една или друга храна (всъщ­ност хипнотизираното лице не приема нищо): на лицето се внушава, че то в момента се храни с месо, сокът съдържа предимно трипсин; при внушение за приемане на въглехид­рати преобладава диастазата, а при „приемане" на тлъстини — липазата. Заедно с това се изменят цветът и гъстотата на жлъчния сок.

По условнорефлекторен път се изменят и обменните процеси в организма. Р. П. Олиенска е наблюдавала по­вишаваме на газообмена у физически работници още при подаване на командата: „Пристъпете към работа!". А. Д. Сломин описва повишена термопродукция у железничари, които ще пътуват на север (зад полярния кръг) още преди качва­нето им във влака и обратното (намалена термопродукция) при предстоящо пътуване на юг.

Известно е че при хранене броят на белите кръвни клетки (левкоцитите) в кръвния ток се увеличава. Но този ефект може да се получи и условнорефлекторно. П. П. Истомин и С. И. Галперин са наблюдавали увеличение на левкоцитите в 1 мл³ с 1500 до 2000 само при произнасяне (от лекаря) на думите: „Иска ви се да ядете!". При мисленото и при дей­ствителното хранене броят на левкоцитите е бил еднакъв.

Да се върнем отново на някои опити, проведени в състоя­ние на хипноза. К. И. Платонов, А. О. Долин и други учени са внушавали на хипнотизирани лица, че те се хранят със захар (захарни изделия). Когато било изследвано съдър­жанието на захар в кръвта, се оказало, че то е повишено (хипергликемия). Когато хипергликемията премине определени граници (т. е. когато е силно проявена), тя предизвиква отде­ляме на захар в урината (гликозурия). И ето: двама изсле­дователи (В. А. Ершов и М. Н. Ксенократов) са провели хип­нотично внушение, че подопитното лице изпитва „чувство на сладост в устата", и в резултат се появила гликозурия. Б. Н. Бирман е извършил внушение, че „пациентът" (подопит­ното лице) получава треска. В продължение на 1—1/2 часа лицето е имало повишена температура и тахикардия (уско­рение на пулса).

И така излиза, че „пианистът" е машата, собствеша психи­ка, нейните отделни елементи (представи, понятия и т. н.), които в приведените случаи командват посредством функциите на вегетативната нервна система работата на вътрешните ор­гани, обмяната на веществата, състоянието на целия органи­зъм. Но всъщност нещата са много по-сложни."