„ОРГАНИЗИРАНО" БОЛЕДУВАНЕ

"Човешкият организъм е толкова сложен, че в него всичко трябва да става организирано, за да може той изобщо да функционира. И това се отнася не само за състоянието на здраве, но и за болестните явления.

Болестта е състояние на целия организъм. Тя не е откло­нение в дейността на отделната клетка или даже на отделния орган. Разбира се, тя може да започне от един орган  и про­дължително време да остане повече или по-малко ограничена в него. Но тя не може да се изолира и „капсулира" по такъв начин, че другите органи и системи да „не знаят" за нея и да останат напълно безучастни.
Освен чрез непосредствените връзки „по съседство" всички органи и системи е организма са свързали помежду си по два начина: чрез телесните течности (преди всичко чрез кръвта и лимфата) — т. нар. хуморален път, и чрез нервната систе­ма — неврален път.
Нервните влакна биват два вида — възходящи (от перифе­рията, т. е. от всички части на тялото, към централната нервна система) и низходящи — от главния (или гръбначния) мозък към периферията. Първите имат сетивен характер, т. е. те из­пращат импулсите, с помощта на които (като се трансформи­рат в главния мозък в съответния нервен процес) се осъще­ствяват усещанията. Вторият вид нерви са двигателни — те изпращат импулси, чрез които се реализират мускулни съкра­щения — това могат да бъдат не само скелетните мускули (т. е. на опорно-двигателния апарат), но и мускулните влак­на във вътрешните органи.

И така всяко дразнене (от определен вид и с необходима­та интензивност) стига в края на краищата до главния мо­зък. Тук то обикновено се осъзнава, но дори и да остане под прага на съзнанието, централната нервна система (главният мозък) изпраща по правило своя обратен отговор. Чрез този отговор става организиране на защитата на засегнатия орган или система и приспособяване на целия организъм към нововъзникналата ситуация.

Местното увреждане на група клетки, дори то да е дове­ло до тяхната смърт, само по себе си още не е болест. Забо­ляването е организиран процес в организма, резултат от, най-общо казано, вредностни въздействия (независимо от техния характер) и защитния отговор на организма (организиран в крайна сметка от нервната система), който води до цялостна пренагласа на организма за съществуване в новосъздадената ситуация. Този процес може да протича повече или по-малко осъзнато или да остане напълно неосъзнат. Както ще видим по-нататък, неговото осъзнаване може да има значение както за самото протичане на болестния процес, така и за начините на повлияването му."