ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

"КОЙ Е ПИАНИСТЪТ НА ГОЛЕМИЯ ОРГАН? От казаното по-горе стана ясно, че процесите в целия организъм се ръководят от главния мозък. Но кой е все пак пиа­нистът, който натиска клавишите на този така сложно кон­струиран орган? Може ли човекът да върши това, макар и отчасти, по своя воля? Тук ние трябва отново да се обърнем към учението за вис­шата нервна дейност. Един от учениците на И. П. Павлов — К. М. Биков, и неговите сътрудници са установили, че всич­ки вътрешни органи, вкл. техните обвивки и кръвоносните им съдове, са богати на рецептори. Рецепторът представ­лява микроскопично образувание, което има свойството да поема определено дразнене и да го трансформира в нервен импулс, който стига до кората на главния мозък, където се превръща в усещане . По този начин рецепторът, центростре­мителният нерв и съответният участък от мозъчната кора об­разуват система, наречена анализатор (или синтез-анализатор). Рецепторите от вътрешните органи (наречени интеро-рецептор

" Човешкият организъм е толкова сложен, че в него всичко трябва да става организирано, за да може той изобщо да функционира. И това се отнася не само за състоянието на здраве, но и за болестните явления. Болестта е състояние на целия организъм. Тя не е откло­нение в дейността на отделната клетка или даже на отделния орган. Разбира се, тя може да започне от един орган   и про­дължително време да остане повече или по-малко ограничена в него. Но тя не може да се изолира и „капсулира" по такъв начин, че другите органи и системи да „не знаят" за нея и да останат напълно безучастни. Освен чрез непосредствените връзки „по съседство" всички органи и системи е организма са свързали помежду си по два начина: чрез телесните течности (преди всичко чрез кръвта и лимфата) — т. нар. хуморален път, и чрез нервната систе­ма — неврален път. Нервните влакна биват два вида — възходящи (от перифе­рията, т. е. от всички части на тялото, към централната нервна система) и низходя

„Не аз нямам никаква идея какво е вода” , каза рибата. „Защо питаш?” Откакто учените нямат достатъчно чувствителен инструмент за измерване или изпитване съществуването на живот-сила, те отричат, че това е нещо реално... Живот-сила е енергия , която диференцира това, което е живо от това, което не е. Тя е вдъхновяващият поток на живота, който е бил потвърждаван, оценяван и прилаган през хилядолетията от множество култури из целия свят. Китайците го наричат „Чи”, а японците го наричат „Ки”. Тези страни и много други използват енергията за различни чечебни масажни технике, акупунктура и множество форми на материално изкуство. Индийските йога са нарекли енергията „Прана” и са използвали нейното разбиране за достигане на по-високи нива съзнанието повреме на тяхното практикуване на йога, пранаяма, медитация и различни лечебни техники.Хавайските Кахуна се отнасят към нея като „Мана” и също я използват при лечение с ръце, дистанционно лечение и за молитва... Животът