ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

"Вие сте същество, съставено от светлина, любов и разум. Тези качества в същността си са чиста енергия. Следователно, вие сте енергийно същество. Понякога обаче, може би не се чувствате такова и дори може да смятате точно обратното. При все това, точно в този момент вие носите в себе си неограничено количество енергия, която ви поднася изумителни дарове. Вашите мисли контролират енергийния поток вън и вътре във вас. Онова, което си мислите, определя чувствата и преживяванията ви. Многобройните енергийни центрове вътре и извън тялото ви се влияят от мисловните ви навици. С други думи, нещата, върху които се съсредоточавате най-много – пари, духовност, лични взаимоотношения и т.н. – въздействат върху тези центрове. Те приличат на вентилатори със застъпващи се перки. Наричаме ги чакри , което означава „колела” на древния източен език санскрит. Чакрите постоянно получават и излъчват енергия. Ако мислите негативно, те се задръстват от плътна тъмна енергия. Замърсените ча

"КОЙ Е ПИАНИСТЪТ НА ГОЛЕМИЯ ОРГАН? От казаното по-горе стана ясно, че процесите в целия организъм се ръководят от главния мозък. Но кой е все пак пиа­нистът, който натиска клавишите на този така сложно кон­струиран орган? Може ли човекът да върши това, макар и отчасти, по своя воля? Тук ние трябва отново да се обърнем към учението за вис­шата нервна дейност. Един от учениците на И. П. Павлов — К. М. Биков, и неговите сътрудници са установили, че всич­ки вътрешни органи, вкл. техните обвивки и кръвоносните им съдове, са богати на рецептори. Рецепторът представ­лява микроскопично образувание, което има свойството да поема определено дразнене и да го трансформира в нервен импулс, който стига до кората на главния мозък, където се превръща в усещане . По този начин рецепторът, центростре­мителният нерв и съответният участък от мозъчната кора об­разуват система, наречена анализатор (или синтез-анализатор). Рецепторите от вътрешните органи (наречени интеро-рецептор

" Човешкият организъм е толкова сложен, че в него всичко трябва да става организирано, за да може той изобщо да функционира. И това се отнася не само за състоянието на здраве, но и за болестните явления. Болестта е състояние на целия организъм. Тя не е откло­нение в дейността на отделната клетка или даже на отделния орган. Разбира се, тя може да започне от един орган   и про­дължително време да остане повече или по-малко ограничена в него. Но тя не може да се изолира и „капсулира" по такъв начин, че другите органи и системи да „не знаят" за нея и да останат напълно безучастни. Освен чрез непосредствените връзки „по съседство" всички органи и системи е организма са свързали помежду си по два начина: чрез телесните течности (преди всичко чрез кръвта и лимфата) — т. нар. хуморален път, и чрез нервната систе­ма — неврален път. Нервните влакна биват два вида — възходящи (от перифе­рията, т. е. от всички части на тялото, към централната нервна система) и низходя